Ректорът на УниБИТ проф. Стоян Денчев: IT компании ни наемат студентите още от II курс

Стела Стоянова - в-к Телеграф - 11.05.2018 г.

Проф. Денчев, има ли много желаещи в наши дни да изучават библиотекознание?

Аз съм в университета повече от 15 години и в началото наистина имаше някакво отдръпване от библиотекознанието. Но напоследък, може би от преди 6-7 години, имаме поти еднакъв напредък както за специалностите, свързани с информационните технологии, така и за библиотекознанието и културно-историческото наследство. Младите хора се връщат към тези специалности, намирайки възможности след това да се реализират като специалисти, които се занимават с информация и книги.

Как се реализират, като се има предвид, че библиотеките намаляват?

Почти всички, които завършват тези специалности, се реализират в информационни центрове и библиотеки. Библиотеките не са намалели, напротив – имаше и все още съществува и се реализира една прекрасна идея, наречена „Глобални библиотеки“, която се прави съвместно с фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ и благодарение на нея вече над 2000 библиотеки са оборудвани с компютри, имат достъп до глобалната мрежа и библиотекарите им са преминали солидно обучение. Това е и много добра предпоставка за използване на тези средища на духовността – библиотеките като крайни пунктове на едно истинско електронно правителство у нас и мисля, че то скоро ще се реализира. В много от малките населени места такива средища са читалищата.

Какво е мнението Ви за напредъка на българското електронно правителство?

Аз познавам тази проблематика още от времето, когато г-н Димитър Калчев беше министър на държавната администрация и отговаряше за това. Калчев реално постави основите и направи това, което трябваше, но след него близо 60-70 милиона лева бяха похарчени за техника, която така и не бе използвана по предназначение и с години седя на склад. И това в крайна сметка бе загуба за държавата. В момента обаче се чувства подем. Процесите, свързани с реализацията на българското електронно правителство, се управляват добре, както благодарение на вицепремиера г-н Томислав Дончев, така и на Държавната агенция за електронно управление в лицето на сегашния и председател г-н Атанас Темелков и на нейния основател г-н Росен Желязков.

Покрай новите технологии какви новости нахлуват и в библиотечните науки?

Ние имахме щастието, удоволствието и късмета да се ориентираме към изучаването и реализацията на връзката между съвременните технологии и класическите библиотечни форми на изява. Компютърните фирми наемат нашите студенти на работа още от втори курс. Дори преди няколко дни дадохме списък с десет наши млади колеги на председателя на Държавната агенция за електронно управление господин Атанас Темелков, който прояви настоятелен интерес към възможността наши студенти да работят при тях. Студентите, които се занимават с информационни технологии, имат и отношение към библиотеките, и обратно, тъй като класическата връзка между двете специалности се изявява в така наречените виртуални библиотеки, в дигиталните и мобилните библиотеки, както и в най-различните други форми на обработка на информацията.

Имате ли наблюдения върху качествата на студентите, които постъпват? Пада ли нивото?

За съжаление образователното ниво на младите хора, които идват от средните училища не е много добро. Ние се опитваме да компенсираме част от този недостатък. По-скоро подготовката им по специалните предмети не е намаляла драстично – например по математика, химия, физика си остава почти на едно и също ниво. Но подготовката по обща култура изостава. Те нямат тази култура, която се очаква от един млад човек, стъпил на прага на своя живот. Така че тук сме доста притеснени и се опитваме да допълним техните знания в определени области. Например в университета още от първи курс, имаме дисциплини, които се свързват с класическото и съвременното наукознание, с обществените политики и практики, със семиотиката, със семантичните мрежи...

По колко души кандидатстват за място при вас?

Средно през последните години имаме по 10-15 души за всички специалности, включително при тежкия демографски срив. Имаме много добра система за подбор на студентите и работим с много средни училища, срещаме се с учители и ученици от цялата страна. И младите хора без да им обещаваме и да им даваме телефони, джипове, екскурзии за двама или някои други безподобни глупости, ги мотивираме да дойдат и да учат при нас.

Как гледате на тази епидемия, при която частни вузове раздават какво ли не в томболи, за да запишат повече студенти?

Това е нещо, което ще отмине във времето. А и то не е присъщо за всички висши училища в България, а само за няколко университета, които гледат да оживеят по някакъв начин на образователния пазар.

Народното събрание прие Закона за развитие на академичния състав. Как гледате на промените? Има ли действително такова огромно разрастване на хора без капацитет в професорските и доцентските длъжности?

Определено мога да кажа, да – има такова разрастване, но според мен този закон по-скоро ще пречи с бюрократичните си изисквания. Там има някои безумия, които навремето бяха отхвърлени от Конституционния съд, свързани например с чужди езици на огромно количество документация, и то за години назад. Кой ще го прави това нещо и кой ще го плаща? А какви ще бъдат преводачите – не може преводач, специализиран в областта на медицината, да превежда документация за Техническия университет например или пък за УниБИТ, а защо не и за НАТФИЗ. Трябва да се търсят специални преводачи, а тяхната дейност е скъпо платена и никой не е мислил по какъв начин ще става това нещо. А може би ще използваме Гугъл преводач – защо не? Логистиката на закона не е добра. И въпреки, че като академичната общност се съгласихме с приемането на закона, за да се регулира натискът на лицата, които искат да станат професори и доценти, това можеше да стане и по друг начин. По света се знае – ти си професор или доктор на еди-кой си университет, и никой не се интересува от друго.

Министърът на образованието Красимир Вълчев предлага промени в Закона за висшето образование. Според Вас от какво най-спешно се нуждае то? Какви очаквания имате?

Честно казано, нямам кой знае какви очаквания, защото законът вече е променян повече от 40 пъти. Но едно от нещата, от които висшето образование се нуждае, според мен е окрупняването. Това е практика в цял свят – Оксфорд и Кеймбридж се състоят от десетки самостоятелни колежи, които са обединени под обща, образно казано, табела. Същото е и в Бъркли. Окрупняването на университетите у нас само ще подобри мениджмънта им и няма да влоши качеството на преподаването. По този начин ясно ще проличи държавната политика в управлението на висшето образование, без това да се отрази негативно на академичната автономия на българските университети. Да не говорим за другия проблем – така нареченото образователно чартърство. „Чартърни“ професори, които легитимират цели отделни висши училища. Някое висше училище искало да има например факултет по право. О кей, няма нищо лошо – да има, но да създаде кадри и да си ги развие, ако държавата има нужда от това! И ето, например – колеги юристи от един реномиран български университет легитимират 3 – 4 университета у нас със специалност право, а други висши училища се обезпечават от колеги, които са на постоянен щат в друг реномиран университет? И тези професори и доценти се отчитат в системата за акредитация и в рейтинговата система на няколко места. Това е ненормално – все едно Вие като журналист да работите едновременно в три вестника и в една телевизия, и навсякъде да Ви броят на щат.

Това е той:

Ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) Директор на Института по информация и сигурност при УниБИТ Почетен председател на Съюза на народните читалища Бивш посланик на България във Финландия Бивш главен секретар на Министерския съвет Бивш вицепрезидент на „Мултигруп“ Почетен гражданин на родния си град Елхово Почетен гражданин на град Одрин, Република Турция