Напусна ни Благовест Сендов! Поредният български ерудит, който се възнесе на небето –учен – един от най-големите на ХХ век, общественик, политик, държавник.

Проф. Сендов остава в историята като личност, която изследва няколко фундаментални теми и във всяка дава своя ярък принос.

В науката като математик и специалист по изчислителни науки изследва и работи в областта на теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и други. Основава Единен научен център по математика и механика. Създава в България Световната олимпиада по информатика. Председател на БАН от 1988 г. до 1991 г. Специалист е по математика и изчислителни науки. Автор е на над 200 научни публикации. Ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

В образованието прави реформа, въвежда играта и свободните форми в обучението, въведе програмирането в училище още през 80-те години на миналия век. И си отиде от този свят с отворени очи за съзидателна промяна в образованието на България. Своята методика подарява на японските деца във времето, в което е посланик на България в Япония (2004-2009).
В политиката – председател и заместник председател на Народното събрание от 1995 до 1997 г. и от 1997 до 2004 г., единственият депутат, който призна от трибуната на Парламента „Всички съгрешихме и вкупом непотребни станахме“.

Учен от световна величина с живот като енциклопедия на съвременното знание. В автобиграфичната си книга асеновградчанинът разказва с достойнство за старта на професионалния си път – като метач на улици, защото е син на търговци, от семейство, обявено за враг на народа след революцията през 1944 г.
Поклон пред гения на своето време! Шапки долу!
В знак на уважение и признание към делото му приживе, в навечерието на 1 ноември 2019 г., УниБИТ учреди награда на името на Благовест Сендов – „За принос в науката и образованието“. На церемонията в Деня на народните будители проф. Благовест Сендов със слънчевата си усмивка и с типичното си фино чувство за хумор се пошегува със себе си: „Чоглаво ми е, защото или бързо трябва да се стягам за умиране, или да внимавам да не окепазя тази награда“. Тези думи се оказват „лебедовата му песен“ пред образователната и академичната общност.

Днес изпращаме човека Благовест Сендов. Остава споменът за него като за един колос като лебед – прекрасна птица, която символизира чистота, целомъдрие, мъдрост, щедрост.

Нека душата му пее, както душите на лебедите, когато умират.

Светла да е паметта на Благовест Сендов!